автор: bonnka

Защо да мечтаем ако имаме прости мечти…

Толкова много неща изживях с мечти, че загубих стимул да ги изживея реално. Със спомени и чувства. Действителност, само това го няма, но какво е всъщност действителността?

Това е – живей сега. Да аз живея днес – с абсолютно плувнало събуждане защото нямам климатик – но си представям, че потта всъщност е пролетен дъжд. И докосвайки меката пухкава ръчичка на спящия ми син знам че съм щастлива и без мечти. „Търтея” на нашия семеен кошер отново е източил топлата вода и докато огласям първия допир със студената си представям, че съм глухарче, което се сближава с утринна роса. Работата ми е да комуникирам с митничари, които са пълни с едно такова фалшиво самочувствие, но всъщност са – ограничени от всякъде заради интелекта, който нямат, но ние така и така си живеем в свят на комплексари, които го владеят и определят правилата. Но сериозно представям си ги в тоалетната мъчейки се върху стомашно – чревно и потейки се докато си мислят колко са нещастни. Поне ми е забавно. Добре, че имам въображение – основа на мечти. Маршрута ми е един и същи, всеки ден минавам покрай щъркелово гнездо, денят в който кръжат наоколо ми е щастлив, днес кръжаха. Позволих си да мечтая - митничаря ще е печен и няма да ми се налага да го пращам мисловно – фантазирайки в най – близкия „кенеф”.

Да ако само се случи така, че прибирайки се в къщи утрепана и потна след борбата с болен от „диария” (напразно си мечтах това за щъркелите) индивид – се окажи, че хладилника ми е отново празен от поредния „гост” на нашето домашно щастие – ще си помечтая, че ще вечеряме „любов” и така няма да ми се наложи да дам поредните 20 лева в супера купувайки една зелка.

Е не е петък – вечер и няма да живее водката, но мога просто да измечтая оставащите дни на седмицата преминавайки през глобалното затопляне – суха.

Сега да си представя вечерта, нашия пуснал корени в дивана татко е решил да стане „гост” на чуждо домашно щастие, и терена е свободен - за нашия купон, който ще се състои от тъпкане със сладолед и семки, гледайки отново и отново „Костенурките Нинджа”. Не е зле, дори когато всички „зверове” са по леглата ще си измечтая че съм нейде другаде с коктейл в ръка под палма понасяйки с наслада жегата и с карибски масажист, който ми е увиснал на гърба.

Защо да живее водката, като е къде къде по-важно – Да Живее Мечтата...