автор: magiq02

Зад планината перестите облаци
полека се стопиха,
като сняг.
Като вода разплискана
заляха слънцето
и угасиха
огнения
знак.
А кървави отблясъци огряха
  до розово,
пречистеното синьо,
увиснаха за кратко с кант от сребърно
и потъмняха...
В полето, стихнало след мараня
запя щурец,
и друг му отговори.
Обадиха се
нови...
полифония

Покани ме вечерното небе...
Ще тръгна в тези часове,
и призори ще
бъда
с теб