автор: scenaristbg

Мракът се стеи навсякъде в кооперацията. Няма нищо освен светлината, която ти разпръскваш. Но това не е проблем, защото гориш. Аз те подпалих. Залях те с бензин и после подпалих косата ти. И когато започнаха да падат горящи парченца от нея, тогава лумна и ти цялата.
Ти нямаше нищо простив, даже обратното. Имаше желанието да изгорим заедно, но аз забавих да се залея. Сега те прегръщам, но не се получава. Крещиш, не от болка, от гняв, крещиш, че съм те измамил. Че не съм те обича истински. Какво да направя, и аз се заливам с бензин. Една прегръдка - и аз лумвам. Айде сега е по-добре. Много по-добре.
Добре де, хайде да погледаме луната. Не е пълна, но пак става.
Ама какво става? И килимите лумнаха, и мебелите, и книгите, контактите помагат. Цялата кооперация гори. Да му се не види, много мразя така.
Чувам сирените, пожарната идва. Ние сме се прегрнали. Тананикаме си "Запали ми огъня" на Доорс. Разбиват вратата. Крясъци, бягат от ужас.
Какво толкова? НЕ са ли виждали хора да горят? Кога най-сетне ще мога да изгоря от любов? Писна ми от това спокойствие, ние горим и изгоряхме. Ама защо трябваше да провалят всичко. Да изчакат да изгорим и тогава. И да ни угасят се опитаха. Ама нъц! Не успяха.
В днешно време не се получава да изгориш от любов. Мамка му!