- Здрасти, приятел.
- Здрасти. Ей, забравихме се.
- А, не сме. Помня, че последния път като се чухме ми спомена за нова колежка, много приличала на Анджелина Джоли.
- Аха. Има такова нещо.
- Е, казвай де.
- Какво?
- Е как какво. За нея те питам.
- Ами страшно маце. Първите ми впечатления са били само бегли. От близо е още по-секси.
- Виж ти. И?
- Какво „и”?
- Ама ти с ченгел искаш да ти мъкна думите от устата. Беше казал, че работите заедно.
- Да де. И какво от това?
- Нека задам въпроса така – тя те забеляза, нали?
- Естествено, не ставай смешен. В много добри отношения сме.
- А така. Дай сега за отношенията!
- Е...
- Не ми екай, говори по същество.
- Какво същество, ами ние само от около седмица сме по-близки...
- Охо, по-близки. Това да се чува!
- А мисля, че ще ставаме и все по-близки.
- Знаех си аз. Вече не сте ли станали достатъчно близки?
- Ами тя е омъжена. Трябва да сме дискретни...
- Ами бъдете, какво пречи.
- Оказа се, че от скоро е омъжена. Но не мисля, че това е сериозна пречка.
- Естествено, при твоята външност. Казал си й вече, че си бил модел, нали?
- Всъщност сама ме попита.
- Леле, как ти завиждам!
- Защото преди това аз я попитах същото.
- Само така!
- То при нейната външност сигурно все това я питат.
- Само внимавай да си нямаш служебни неприятности, ей.
- ???
- Ами примерно с шефа. Нали и той е мъж?
- Ами. Гони шейсетака.
- Е и? Да не мислиш, че след петдесет мъжете са само пасивни наблюдатели?
- Глупости, този е един сбабичосан хипохондрик, който се интересува единствено да не пропусне някое ново хапче.
- Абе те точно тези понякога са най-опасни. Като нищо може да реши, че тя е най-лековитото му хапче.
- Едва ли. То вярно, че малката е истинска прелест, ама...
- Ти мен слушай, че съм попадал в ситуации разни и разнообразни.
- Помня аз, помня. Какво стана с жената на бившия ти директор?
- Ами какво – стана му бивша. Хаха.
- Абе ти пак леко се отърва, само с едно уволнение.
- Така си е. Аз да бях на негово място, така щях да го обработя тоя дето е посмял да пипне жена ми...
- А твоята още не съм я виждал. Толкова ме е яд, че пропуснах сватбата ти заради това пътуване.
- Истинско ангелче е, ще я видиш, трябва да ми дойдеш на гости когато намериш време.
- С удоволствие, при първа възможност. С тия мои командировки за нищо нямам време.
- Няма друга като нея, казвам ти. Изключителна жена е.
- Сигурно, щом те ожени за себе си само за около месец.
- Беше любов от пръв поглед, и за двамата. Направо фантастично!
- Завиждам ти.
- Има за какво. Малко мъже могат да се похвалят с жена като нея.
- И вече край с палавите авантюрки? Горките ти колежки...хахаха.
- Край, твърдо и категорично! Е, има една отскоро, такова котенце е, че човек дори да не иска може да се подмами, дето се вика.
- Хаха...няма да се промениш и това си е.
- Нищо подобно. Аз ВЕЧЕ се промених, и идея си нямаш. Снощи я посрещнах с вечеря на свещи.
- Стига бе. Все си мислех, че това е запазен номер на жените.
- И тя би го направила, обожава ме. Но от скоро започна работа и се налага да остава до по-късно понякога. Знаеш как е – новите все ги юркат.
- То и аз съм в нов клон на фирмата от два месеца. Прехвърлих се и съм много доволен – и заплатата е по-добра, а и от колежката хич не се оплаквам.
- А, отплеснахме се, и не ми разказа за нея.
- Ами нали ти казах – отношенията ни се затоплят все повече. Вчера след работа например малко се позаиграхме...
- Знаех си аз, да не те познавам от вчера. Само така!
- Ами допаднахме си, това е. Истински пожар е мацето.
- Съвсем ме заинтригува. Да можех да й хвърля едно око...
- Всъщност може, имам нейни снимки.
- Браво, бе! И снимки значи!
- Ами случва се да си разменим това-онова по скайп. Когато мъжа й е заспал, обикновено.
- Бая заспал трябва да е, струва ми се, при такава женичка. Пращаш ли?
- Аха, ето - намерих. Видя ли, че не преувеличавам като ти казвам, че прилича на Анджелина Джоли?
- Абе ти луд ли си, бе?!
- ???
- Това е жена ми, нещастник такъв! Мъртъв си!