Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 702
ХуЛитери: 3
Всичко: 705

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: pc_indi
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛунотъкана лъчистост
раздел: Приказки
автор: miglena

Камбанката на меденото блаженство пред дверите на третото око виси ...

Тялото на камбанката Ра изваял от един свой усмихнат лъч в мига, когато царят на белите делфини предал короната си на новородената Афродита. Инкрустирал го с мантрени перли, които благославяли красотата и нежната сияйност. Елф-отшелник изковал езичето от гласа на диамантено лотосово листо по времето, когато цветята умеели да пеят, в огнище, разпалено с жарава от пламтящата утроба на Гея.

Закърмили Афродита с мед от нарциси и рози, а най-верни нейни спътници били рожбите на звездогриви лъвове и лунокоси вълци. Над нейния остров Ра и Селена се прегръщали на зазоряване и който успеел да ги зърне как се целуват, мигом придобивал дарбата да лети. Афродита обаче обичала да лудува до полунощ и да спи до пладне, затова все пропускала шанса си да се сдобие с ефирния дар на волния полет.

Минали няколко епохи и небесата се изпълнили с хвъркати гущери, крави, катъри, олеандри, ябълкови и черешови фиданки, папрати и орхидеи ... А когато и Дървото на Истината прогледнало за обичта на двете небесни светила, едва не ослепяло от блясъка на взаимната им отдаденост и вреченост. За да запази взора си, отлетяло към Едемската градина, отрекло се от правото да лети и му прораснали корени.

Афродита се зарекла да роди от онзи бог или човек, който й поднесе неоткъснат плод от Дървото на Истината. Минавали сезони и еони, но никой не дръзвал да опита да изкорени дървото и да го върне на афродитиния остров. А Афродита намирала всякакви поводи да откаже пътуване по вода и суша.

В една от лудите си фази, Селена се явила насън на Хефест, изкусния майстор-ковач, дарен с най-деликатните ръце, но орисан с неугледен образ и хроми нозе и му пошепнала да изкове вълшебно сливаща се с лицето маска с три очи, да се престори на придворен шут, да разсмива Афродита до зори и да постави ловко триоката маска на нейното лице когато Ра целуне своята небесна любима.

Така и сторил Хефест, след което Афродита прогледнала с третото си око, виждала божествената целувка на Селена и Ра наяве и насън, вече можела не само да лети, но и придобила умението да съзира красотата и доброто отвъд телесните недъзи, затова на драго сърце отлетяла с Хефест до Едемската градина.

Дървото на Истината се възрадвало на прелестта на Афродита, наклонило клони и докоснало нейните устни с най-сладостния си плод. От допира се извил зефир, който изтръгнал първите трели от камбанката на меденото блаженство.

Оттогава, хората започнали да се учат да виждат Истината с третото си око. А когато се целували с всеотдайна обич по подобие на Ра и Селена, дори успявали да чуват омайната мелодия на камбанката и самите те засиявали с лунотъкана лъчистост. Повярвалите и днес, и вовеки, също биха могли ...


Публикувано от BlackCat на 29.07.2008 @ 09:38:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   miglena

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Рими с ..ив
автор: LeoBedrosian
541 четения | оценка 5

показвания 30746
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Лунотъкана лъчистост" | Вход | 13 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лунотъкана лъчистост
от radi_radev19441944 на 30.07.2008 @ 16:42:00
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много ги обичам тези приказки.
Особено, когато Афродита се навърта наоколо.


Re: Лунотъкана лъчистост
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 31.07.2008 @ 09:38:22
(Профил | Изпрати бележка)
...Повярвалите и днес, и вовеки, също биха могли ...
----------------------------------------------------------------------
Дай Боже, да са повече прогледналите, и чрез Любовта си да въздигнат планетата Земя до духовните двери!
Меги, благодаря за живоструящия текст!!!
:-*


Re: Лунотъкана лъчистост
от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 29.07.2008 @ 09:43:20
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
точно така - малко зад очите можеш да видиш душата


Re: Лунотъкана лъчистост
от sineva на 29.07.2008 @ 11:54:30
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасна и поучителна приказка си написала Миленче!
Днес е един от имените ти дни -
защото ,,възроди Дървото на истината ,,! И по този начин се опита да научиш хората да я виждат с третото си око...
Само че...
Това е толкова трудно осъществимо!
Защото докато душата не се възвиси и разумът не пожелае да усети
и открие всички истини за Вселената и живота , дори и най - изкусният ковач - Бог Хефест - няма да може да изкове третото око!
Дори и с хитрост!
Някои притежават това око...
Но са малка капчица в океана от вълни...
А колко хубаво би било да го има?
Само че - това може да стане ако

Имаме уважение към себе си
и към другите
да носим отговорност
за всички наши действия
и да откриваме жадно
тайните на Вселената

Тогава може би ще видим целувката
на двете Божества и
ще полетим
ще виждаме красотата
около нас
изтъкана от
,,Лунотъкана лъчистост,,

Поздрав да ти е младолунно!


Re: Лунотъкана лъчистост
от Caniko (sunnias@yahoo.com) на 29.07.2008 @ 19:04:45
(Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/

Благодаря!

Благодаря за ефирната приказка.
Чувствам се в полет, защото вярата в красотата и истината е жива!

Поздравления!

Бъди лъчиста и винаги в полет!
Цанико


Re: Лунотъкана лъчистост
от Marta на 29.07.2008 @ 21:27:22
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
А, да, звънтежа и последващото сияние! Като в онази реклама - знам за какво говориш.

Сезони и еони
тъче луната
една и съща
влюбена соната :))



Re: Лунотъкана лъчистост
от dandan на 30.07.2008 @ 08:24:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ти имаш третото око, Миглена и с него ни водиш в един друг, мечтан, но и достижим свят - света на доброто и радостта, на възвишените усещания за красотата на света и истинските приятелства. Благодаря ти за светлината, която даряваш.


Re: Лунотъкана лъчистост
от Dimi на 30.07.2008 @ 12:29:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, че ме приближи до видимостта на третото око. Знаех, че има нещо, което ми убягва, но сега знам, че някак си съм го затворила. Липсва ми приказността, нещо като отхапване от дървото на истината.


Re: Лунотъкана лъчистост
от regina на 04.08.2008 @ 11:35:39
(Профил | Изпрати бележка)
ех, Мигли...като те чета, повече от всякога ми се ще да съм елф, а не хобит...
:((


Re: Лунотъкана лъчистост
от Ufff на 04.08.2008 @ 20:47:42
(Профил | Изпрати бележка)
Е как да не повярва човек, кажи ми! ) Чудничко!
{} {} {}


Re: Лунотъкана лъчистост
от nironi (nironi@mail.bg) на 04.08.2008 @ 21:28:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хм, странно... моите още пеят ))))


Re: Лунотъкана лъчистост
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 04.08.2008 @ 22:05:50
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Мисля си ,че...Истината няма само едно лице... Но блажени тези, които имат очи да видят всичките й лица, но тя самата да погледне на тях с очите на красивото, лунотъканото и лъчисто... Всеки живее това, в което вярва!:)
Отново нещо завихрящо светлини и обич си написала, феичке!:)
{}


Re: Лунотъкана лъчистост
от Hulia на 14.08.2008 @ 13:21:57
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
Вълшебна Феичке, чудно хубаво е, пренасяш ме далеч, далеч...