автор: poetesa

Време разделно, време дели,
времето бърза, живота руши.
Безвремие търся, безвремие искам,
но само в ръката времето стискам
В себе си пазя безвремие само,
а времето мъчи тялото нямо.
И искам да го убия,
времето бързо с ума да изтрия.
Да мога с безвремие да полетя,
с безвремие теб да пленя.
И после-без дни и години,
да се носим над поля и градини.
Минутите да не властват над нас,
да се надсмивам над времето аз.
Свободата желая,
за мойто безвремие тайно мечтая,
но само в ума пакостлив
има го тоя свят- с безвремие, скъп и красив!