автор: Crusader_

Приятелю,

Ти помниш ли стария орех?
До градинката с дивите люляци...
Как тичахме бясно под клоните
и ритахме топка по улицата...

А дните, розово - везани!
Чуден смях, пеперуден.
Косите развети, несресани
а погледа жаден, учуден?

Приятелю,

Пътят завлече ме бясно.
Тичах, а забравих да остана...
И в душата ми остана място,
колкото за тази жива рана...

Споменът е непотребен лукс.
Всичко се опитвам да забравя.
Където щастие видял съм,
машините сега го разкопават.