автор: kolebin

Котарачето Тропорчо и той от горната махала, неочаквано роди котета. Чудо!
– Ами сега, какво да правим? – питаше Ганиния Иван.
– Нищо страшно! – успокои го Кирил. – Ще му викате, тоест ще ù викате Тропорка.
– Как все при нас таквиз резили? – не спираше да се тюхка Ганиния.

Кирил не отговори, беше си ясно защо. Всеки с грижите си. И техните не бяха малко. Защото Нинджи се влюби. Нищо страшно, ще каже някой, пустата му акселерация действа с пълна сила. Че действа, действа, но Габи и Кирил бяха дали обещание. Че ще го пазят и един ден Големия Шеф (помните го, нали?) щеше да пристигне с умна хубавелка от сой. Та кучешкият им род да пребъде.
– Добре де, ще го опазим – Кирил гледаше измъчено. – Но дето вие по цял ден, ей богу, не се изтрайва.
– Нощем е още по-забавно – Габи добави сол върху раната.
Веднага ще поясним, че по любовните афери глутницата бе разцепена драматично. А напомнянето на предателката Габи, че той е Водача – той да се оправя, граничеше с бунт. Нинджи, разбрал накъде избиват нещата, тутакси зави. Не глухо и призивно към изчезналата любима, а с пълна сила. Не бунт, по-лошо!
Нинджи виеше:
– Ау-уу! Ау-уу! Ау-уу!
Кирил гледаше тъпо, сетне – крайно време беше! – Водача взе връх и ревна срещу песа:
– Ау! Ау! Ау!
Толкоз! При което Нинджи го изгледа като ударен с гръм, обърна му гръб и се строполи на земята. С една дума, за пръв път изпълни незабавно заповед, произнесена на ясен и неразбран кучешки език.
– Толкоз! – повтори Водача, вече на глас, към зяпналата от почуда Габи.
– Брей, ама и теб си те бива! – успя да произнесе тя и се изнесе бързо-бързо, имала да пере. Бунтът бе потушен.

Преди около месец на спирка Загубените душù – тъй Габи бе нарекла малкото уширение на пътя над тях – кацна рошаво рижо кученце, несъмнено градско и подхвърлено. На тая спирка се виждаше какво ли не. Спрели коли и шофьори, разгърнали карти, опитваха да загреят защо са попаднали тук, след като са карали на там. По някое време се появяваше Набора, енергично се размахваха ръце и те неизменно сочеха надолу и встрани. Колите бавно обръщаха и поемаха към своето на там. Притежатели на разлюбени кучета или котки – познаваха се по гузните погледи – също ползваха спирката. Оглеждаха природни красоти, дето хич не ги вълнуваха, потайно – според тях – се разтоварваха и отпрашваха с пълна газ. Котките прибираха Набора и леля Данка, жена му. Засега бяха седем. Кучетата някак се разтваряха между другите Бобчовци и Сари. Мъничкото рижо кученце остана на спирката. Кирил и Габи, те бяха пътували по работа и вечерта, смаяни, го откриха уютно настанено в колибата на Нинджи. Похапваше от купичката на тоя звяр, дето не даваше кучешки нос да помирише двора.
– Има случаи на осиновявания на бебета – замислено изрече ветеринарката, при която се пренесоха за консултация.
– Срещу хуманитарни ръжени не се рита.
Габи оспори израза като неточен.
– Точен, неточен – ще осиновяваме!
Бебе Рижко беше малко, независимо създание – с тях, но винаги мъничко встрани. На вечерните разходки ситнеше небрежно, на метър зад основната група. Спираха ли и то спираше. Гледаше на другаде – с вида на кученце, което си подсвирква разсеяно. Накратко, след Нинджи, Водача и Опашката също приеха Бебе Рижко. Наляво и надясно разправяха за тоя нов аспект в кучешките отношения. Франца, въодушевен, подхвана стихотворение.
– Какво е аспект?
– "Положение на планети и звезди по отношение на Слънцето."
– Габи, какви ги дрънкаш!
– Пардон, "аспект – гледище, от което се осветляват явления."
Първият аспект пò пасна на Франца. Но думата ни е, че всички, дори земеделецът-поет, се радваха на Бебе Рижко. Отговаряше с взаимност и ги посрещаше с радостно размахана опашка. А ако искаме да сме точни, Бебе Рижко не махаше, а въртеше опашка.
– Сякаш има шарнирче нейде в основата – обаждаше се Кирил, впечатлен.
На задното краче влачеше оръфано парцалче.
– Може да е нишан – знак за разпознаване – предположи Кирил.
– Щото може да го сбъркаш?
Дали бе стара рана или превръзката го стягаше, но Бебе Рижко окуця. Защо, не знаеха – не позволяваше да го пипнат, камо ли да го хващат. Патило кученце. Иначе всичко вървеше от добре, на по-добре. И изведнъж...