автор: dimension

и се дипли нощта в неразбрани неща
и нирванно сънят по стъклата се стича
и пренесла следдневни утайки тъга
и отново съм мъничко слабо момиче

и мъглата навън бяла пяна стаява
и на млечния път опустяха луните
и светлинни години мигът отброява
и лампите вън си гасят светлините

и тежат сетивата в предсънна прегръдка
и копринно в коси аромати се стичат
и Луната свенливо ресници отпуска
и нашепва лилаво „Този мъж те обича”