автор: katbalu

Бях на ръба.
Над бездна се провесих.
Надникнах за да търся богове...
И себе си видях- летях във дрехи
съшити от парченца светове...
Звезди видях във дрехите да греят...
Видях вселената преди и след взрива
а, бездната ме викаше във нея
за да се слеем в част от вечността.
И каза ми - "душата ти ще взема,
за мигове които ще даря"
Наведох се над огледалото на време
видях те зад косите си в нощта.
И в този миг политнах без опора
момиче длан протегна към момче
паст долу зейна с много хора
и Дяволът над мен потри ръце...
Не паднах, уловена в твоите шепи-
момиче уловено от момче.
Спасихме се, а пропастта засвети...

А, Дяволът ли?
Себе си прокле!