автор: voda

Аз съм детелинка -
със четири листенца.
И тъжна,
и самотна -
сред другите треви.
Защо не ме потърсиш?
Защо не ме погледнеш?
Не искаш ли да бъдеш
от всички най-щастлив?

Понякога те виждам -
минаваш покрай мене.
Очите ти се спират
на другите цветя.
И ставам -
по-мъничка.
И ставам -
по-зелена.
А сутрин се събуждам -
в сълзи.
Като роса.