автор: mariniki

Понякога...
Понякога е празно...
не вали,
облакът
любов
тежък от сълзи
бавно отминава
търси
бряг
и другаде река...
попива
някъде
в тревите...

без моята зора
в дланта
ми скрита
бягаща от теб
от нежност
някъде забравена
потулена
в перо на птица
там...
във тъмното
не осенила
дните...

боса съм...
на пръсти тичам
не зная
на къде
само знам
че надалече...
в шепите ми плаче
тъжно
светлината,
някой мост ми прави
с обич
във очите...