Приятели верни,
приятели скъпи,
на Дявола верни,
за мен все по-скъпи...
Другарю, ти почакай!
Спри се в таз мъгла,
но на себе си не чакай
тъй както в сено игла...
Да би ти видял!
Да би ти чул!
Но как би разбрал?
Как би ти чул?
Кой ще те нахрани
и превърже твойте рани?
Ще останат неразбрани
моите слова разляни...