автор: albicia

Тази спирка последна е,
булевардър – широк,
самотата, отгледана
след безмълвен урок

Хищна птица отрязва
осветения свят –
в тъмно-кървава пазва
се потапя денят.

Уморена надежда –
прекроена вина.
Във очите се вглежда
безсърдечна луна,

Иска съд безпристрастен,
чак до утрото, дето
от стиха ми безвластен
взема ритъм сърцето.