автор: ufff

Това се случи веднъж, когато времето беше застанало на челна стойка. То, горкото,
имаше нужда от малко разкършване и оросяване на мозъка. Обърна се само за няколко часа. Хубаво, но хората не го разбраха. Все пак зависеха от него. Само децата се зарадваха на почина "Здрав дух в здраво време". Мими от трети клас остана много доволна, защото и поставиха отличен на домашното, а тя още не го беше написала. Светльо пък се върна от училище, без да се налага да е ходил там. Идеална объркация!
Е, имаше и недоволни деца. В една детска градина бяха много възмутени, че продължително ги миха и триха, преди да са ходили на пясъчника и пързалките, преди да са си поиграли с милото улично коте и даже преди да са приготвили онази великолепна торта от кал и треволяци.
Часовете минаваха, а времето не тръгваше в обичайния си ред. Майката на Мимето пухтеше, че първо сготви и чак после купи продуктите. Дядото на Жорко първо отиде в поликлиниката да му гипсират крака и чак после си го счупи. Това силно го изнерви и той пи лекарство за кръвно, но кръвното му се покачи чак след приемане на лекарството. Не му беше ден, така е. Таткото на Верка беше особено недоволен. Той беше зает до гуша с работа, а каквото и да свършеше, още не го беше започнал. Казано накратко, събитията вървяха към провал.
Тогава един сърдит чичко се сети нещо. Той заяви, че времето работи в полза на децата, а възрастните най-вероятно не са му симпатични. Времето не подозираше за тези вълнения. Тогава децата отидоха при него и го помолиха да се върне в обичайното си положение. То ги послуша и дори предложи да въстанови щетите. Като, да речем, от утре започне да върви заднешком. При което бабите и дядовците ще станат млади, а майките и татковците ще станат деца и най-сетне човек ще може да си поиграе с тях. Иначе са все заети.
- Не-е-е! - разпищяха се дечицата. - Нали тогава ние ще изчезнем.
- Верно бе! - почеса се по тила времето. - Ами тогава какво да направя за вас?
- Никога не се преобръщай. Можеш да скачаш на въже, да риташ топка, да тренираш планинско колоездене, да се разхождаш с лодка и какво ли не. Само не прави нищо назад и с краката нагоре!
И така всичко потече както преди. Времето спазва обещанието си, но тъй като е палавник, понякога си позволява тайни щуротии. Спира за мъничко или прави леекичка крачка назад. Само понякога. Не може да не сте забелязали! )