автор: whitetomcat

Осмелих се най-сетне да заговоря
прелестната дългучка,
която продава акумулатори.
- Какво правите тук?
(директно подходих).
- Продавам акумулатори – каза ми тя.
- Аз друго питам.
- А... – отвърна ми тя.
- Ами... акумулирам мъжките погледи
(като се замисли човек, точно така е.)
- Нещо се замислихте? –
извинете ме за чуждицата,
но не ми е известен
равностоен синоним –
добави,
и ме погледна пак от високото.
- А... – затова сте се извисила така
(вметнах паразитно –
да спечеля време за мислене –
изненадан от „синоним” и „чуждица”).
- И не си губете повече времето
да печелите време за мислене
като ми казвате
че мястото ми не е тук;
че заслужавам повече;
и без вас ми е ясно –
добави, май тъжничко,
високото момиче.
- А и чудесно ми е известно
(ме довърши),
какво точно искате от мен.

Като се замисли човек –
точно така е.