автор: biser4e

Ако пресегнеш двете самоти,
със думата , която си опазил
от набези на грешки и вини-
ръцете ти сами ще ме разкажат.
Ръцете ти са улици към мен,
очите ти- и глад, и страх , и жажда.
Разбрах - от нелюбов си уморен.
И от любов, която те наказва.
А аз съм неразказана преди.
Сълзата ми е тиха , много тиха.
И в тихото от мене не боли,
чрез мене може само да обичаш.
Гладът да стихне в мокрият ми глас
и твоят страх да стане моя смелост.
Да бъда жажда. И водата- аз.
А ти брегът, където да прелея.
И после - избуяла , тънка ръж
ще ни люлее в златната си пазва.
Ще бъда Любовта. А ти мъжът,
с ръце, които знаят да я пазят.