автор: Pobeditel

Днес срещнах момиче с перлени коси,
в нощта навярно то като роса блести.
Да бяхте видели бисерните й очи,
пред тях са бледи най-красивите мечти.

Държеше чисто бяла роза във ръце,
ухайно-нежна като нейното сърце.
Подскачаше весело към синьото небе,
с косите перлени искаше да го допре.

Можех само да я наблюдавам в захлас,
щях да я сънувам знам в късен час.
Изпусна без да иска своята роза.
О,чудо, превърнах я в букет от рози.


http://www.vbox7.com/play:dcb55040