автор: mitko_jordanov

Чувам го. Виждам как накланя клоните и разхвърля листата.
Усетищам го. Поема ме. Заблъска силно в мен. Задушава дъха ми. Изпълва дрехите ми. Отнася тежестта ми. Идва на приливи и отливи. Засилва се и ме повдига на пръсти. Утихва и пристъпям на пети. Усещам го с клетките си. Прониква в мен. Облива ме с вълните си. Поривите ме клатят на една или друга страна. Прах и пепел замъглява очите ми. Струи из фибрите ми. Изпълва ме. Прилива в мен. Отдавам му се изцяло. Чувствам го, като част от мен. Обладал е душата ми. Понася я със себе си. Част съм от него. Прашинка от устрема му. Част от силата му. Изпиваме и ме храни. Дава ми живот. Изправяме в бурите. Снижава ме в заветни места. Държи ме буден и жив. Идва от далече, заминава за безкрая. Грабвам частица от него. Задържам го за себе си за миг. Отминава. Само пепел остава. И спомен от полъха лек.