автор: biruni

а тя на рамото ми
плаче и нарежда:
Да не беше толкоз грозен,
тъп,
че даже и поет -
как щяхме хубаво да си живеем!
А то - седиш
и се дуеш като пуяк -
крака във римите плетеш.

Седя си аз,
премрежил поглед.
Виждах Я:
красива до неземност,
гола,
съвършена,
като бутилка кола ...
Т-Р-Я-С - звук на счупено стъкло.
Виденията се разбиха във главата ми. -
До едно.