автор: Izabella

/на съпруга ми/

Ръката ми е само началото на сърцето ми.
От безименният пръст до лудостта на туптенето.

Пътят ми те достига и пак се връща
до обичта ми.
Кръгло е очертанието на луната в дланта ми,
като кръговете на ада
к кръгът на душите ни.
Безначално и безкрайно е
основанието да те живея
необходимо, непоносимо,
припламва между мен и теб
и изгаря.

Ръката ти е само първата дума на любов
потопена в усмивката ми,
от която се раждаш и умираш всяка секунда,
и те боли.
Някои пътища минават през дълбока вода,
но не заради тинята!
Заради кръговото движение на вълните-
от светлината към тъмното,
от хоризонта - до моят бряг…

Ръката ми,
ръката ти,
осмислят нежността на дните ми,
промушили се през мъничката халка
на вричането.