автор: zaharisa

Дванадесет дни и дванадесет нощи минават през моята стоя. Прекрачват перваза, превъртат часовника, откъсват лист от календара и прибират го в джоба си, целуват челото ми и си отиват.
И само твойте бели хризантеми остават недокоснати, непроменени.
И всеки седми ден от живота си аз грижливо избърсвам праха, поглебал ми книгите, безразлични към моите трепети, а подът ръмжи под краката ми, раздразнен от стъпките.
И само твоите бели хризантеми усмихват се нежно, прозрели мечтите ми.
А всеки миг нахлуват тук хората – забързани, неми и слепи, газят с кални обувки по пода и хвърлят връз книгите дрехи. Те спират само да отбележат, че часовникът май не работи и с очудване гледат как прелиствам невалидни сега календари.
И само твойте бели хризантеми разбиращо кимат от вазата и отмерваме заедно времето до мига на моето раждане.