Видях сърцето си, превърнато във пепел
видях очите си, налети със сълзи
видях душата си, във тъмното обесена
изплезила езика да виси
Видях отрова по устата ми прокапала
Видях луна над вълчи планини
Видях усмивката на звяр, нощта захапала
в беззвездното пространство да кръжи
Видях лицето ти над моето надвесено
видях очите ти, изгарящи от гняв
ръцете ти покрити с кръв и пепел
...Но себе си до тебе не видях...