И вечерите морски като струни
откъсват се от лятото-китара.
Вълните пръсват миди като руни,
морето приютява лодка стара.
И залезът във нея с мен все сяда,
когато съм сама и тиха в здрача.
Когато нещо в гърлото присяда
и до безсилие се мъча да не плача.
И с песен на Шаде повива мрака
измръзналите ми до бяло колене.
Обичане,и липса,и очакване
заплитам в мен на корабно въже.
А вечерите морски като пясък
под пръстите на лятото се стичат.
Остава само онзи отпечатък
жигосан във душата от обичане.