автор: valsebnica

На дует "Шик"!

Студено е в душата ми и пусто.
Сама съм в стаята и у дома
ала внезапно нежно чувство
като с милувка гали моята душа!

Нощта е враждебна и сива,
безумен вятър свири вън.
Внезапно сякъш музика красива
пренесе ме във чуден сън.

И пак е лято с мирис на море
с разрошени от вятъра къдрици,
с напукани от тичане нозе
и шепа пясък с бисери лъчисти.

И нежна заблестя нощта
прожектор грейна-сцената в разкош
с красива музика две влюбени сърца
раздават обич с пълна мощ!

Дали съм в рая щом със нежни звуци
дуета сгрява моята душа?
Събудих се от песента на зимните капчуци,
но пак потъвам в нова красота!

Ах сън било е! Сън в реалността!
Сърцето мое стопли нежен спомен.
Красива вече вън блести нощта
звезди огряват този свят огромен!

И вече чувствам топилината у дома
родила се от този малък спомен!
Дори отново аз да съм сама
потъвам в песенния свят вековен!

Но зная макар и далече от тук
сцената е вашата съдба!
А мястото където няма студ
е винаги на "Шик" със песента!

16.ІІ.2004г.
гр. Варна