автор: rad72

Сега е точно някога.
Мястото – върхът,
където се прегръщат
всички пътища.

И няма да разплитам този възел,
защото пръстите ми са разплакани от нежност,
а глезените ми тежат
да пазя равновесие върху ръба
на всичките съмения.
Дали, кога и колко...
Докато те събирам от молитвите
и от омразата на твоите жени,
ти вече ще си нечие помилване.
И отегчение.
От толкова повтарящи се сънища.
Не съм те търсила.
Не съм те чакала.
Дори не съм те мислила.
Защото аз съм ти,
но в друго време.
Когато мъжете заспиват
заслушани в утробите
на своите Марии.