автор: npoBpaTeHuk

Може би повечето хора не осъзнават, но и на 20 Юли също има July morning.
Всъшност целия юли има такива дни, но не това е важното.Важното, както изглежда, е факта че живота е доста объркан - по-странен и от филм.Ако се върна дори 1 месец назад във времето и кажа на себе си за нещата, които се случват просто няма да си повярвам.
Всеки човек е надарен с Божия дар,наречен съвест, малко или повече, но огромните предизвикателства пред съвестта са като удар в сърцето.В такива моменти човек се чуди дали съвестта в крайна сметка не е проклятие.Когато сърцето е на кръстопът нещата изглеждат плашещи - сякаш започваш да губиш разсъдък и да правиш ирационални неща(вървене от Варна до Виница вечер, при условие, че знам за разположението на Виница от седмица).Усещаш как нещата бягат от границите на реалността.Имаш чувството, че цялата ти ценностна система е на прага на ужасен катаклизъм - може би всичко ще рухне с такава сила, че ехото ще раздере душата ми.
И все пак какво толкова може да е станало, че да изпитва човек такива фундаментални терзания.Всичко е много просто - любов или приятелство.Колко лесно изглежда написано, а колко безнадеждно трудно е всъщност.Как сладка е болката и как приятелството крещи, че всичко е ГРЕШНО. Грях от Старозаветна величина, сякаш частица от Каин крещи вътре в мен.Предателство и измяна, но в очите й виждам път към спасението - виждам пълнотата на живота си, смисъла, който толкова дълго е бягал от мене, съвършенството, за което просто бях чувал.От друга страна като канара седи моят приятел - с всичко което направи за мен, начина по който се разбираме и дълбоката ми благодарност, че просто е Приятел.Тя е неговата любима, дори той да не е толкова вярващ това, колкото нея.Аз ли?Къде съм аз в цялата история?Близо.И все пак съм толкова влюбен в нея.Толкова копнея да потъна в нейните очи и да се докосна до вечността.Мечтите за "нашата песен" и звездните нощи директно прорязват болната ми душа.Споменът за това как бие сърцето й от една наша прегръдка ме кара да копнея това сърце да бие в едно с моето...
Да обобщим - влюбен съм в приятелката на мои приятел.Може би история, която се е повтаряла безброй пъти в океана на времето.Може би това ще се повтаря още много много пъти.Какво търся аз?Много просто - изход.Изход, който ще помогне да запазя съвестта си жива, но същевременно няма да погуби за пореден, а може би и последен път искрата на любовта в мен.
И все пак хората са казали: "Утрото е по-мъдро от вечерта".О, да!При това ще бъде утрото на 20 юли.Един July morning в който ще търся любовта...