автор: Rogue

Тротоарите не са това, което бяха...
Видях я в един горещ летен ден. Толкова горещ, че всички се бяха изпокрили по къщите и ресторантите на хладно. Дори колите искаха в ресторант на хладно. Миришеше на гореща гума, топяща се пластмаса и останалия букет улични софийски миризми, аранжирани със сочната воня на неприбран боклук.

Тя беше слабичко, дребничко момиченце. Едва ли имаше и петдесет килограма. Къса косица, къса синя рокличка на малки бели цветенца. Обикновено момиченце, вероятно студентка, с нищо по-различна от хилядите други.

Това, което ми направи впечатление, беше походката й. Засилка, стъпка, прекрачване, скок на земята и отново. Засилка, стъпка, прекрачване, скок на земята. Отново и отново, като часовниче. От време на време прескачаше директно, без да слиза на земята, но това беше по-рядко.

Приближих се и я заговорих.

- Не се ли притесняваш, че можеш да си навлечеш неприятности?

Беше дребничка, по-дребничка и от мен, крехка, изящна, подобна на фея.

- Не, защото съм права. Аз имам право да ходя, защото съм пешеходец.

- Но ти не ходиш по тротоара, а по колите - казах и скръстих ръце. Самата аз съм шофьорка и знам отлично отвратителното състояние на града и пълната липса на паркинги. И все пак...

Момиченцето врътна главица. Лицето й беше влажно от потта, беше й не по-малко топло.

- Не. Аз съм пешеходец и трябва да вървя по тротоара.

Подразних се. Все пак, не би ми било приятно това създание с лешникови очи и сандалки да стъпва и по моята кола.

- Не е правилно. Колите са паркирали по тротоарите, защото няма къде другаде да идат. Нямаме многоетажни паркинги. Нито при моловете, нито при бизнес парковете, нито до парламента, нито в центъра, където има най-много работещи. Хората все някъде трябва да паркират. Или ще ми кажеш да не ходя с кола в София, а с автобуса?

Тя ме погледна отдолу нагоре, видях как очите й се премрежват от горещината, после изправи гръб.

- Това не е моя грижа. Аз не мога да поемам отговорност за всички останали. Моята отговорност е да не излагам себе си и другите на опасност. И затова трябва да съм на тротоара. И докато там са колите, аз ще ходя по тях. Ако някоя кола пострада, могат да осъдят министерството, или общината, или кмета... който и да е, от когото зависи нашият град да не прилича на джунгла от коли от всякакви форми и разцветки, паркирани където и както може, без оглед на другите. Аз постъпвам както е редно и както е по закон. Трябва ли да нарушавам закона?

Замълчах. Беше права и нямаше какво да кажа.

Тя килна главица, усмихна ми се и със бодра крачка продължи напред към следващата кола. Ново субару, което се сдоби с изящен отпечатък от миниатюрно краче в средата на капака си. Погледах след нея как рокличката й литва при скока от колата и при следващото засилване, после побързах да вляза в ресторанта.

На другата сутрин, когато паркирах до работа, видях момче и момиче.

Засилка, стъпка, прекрачване, скок на земята и отново.