автор: mariniki

Спряло
е лятото
там,
във смокинята...
едрее
в плода
нежно
мъжко послание
пред
топла
женска врата...
а луната
пълна
със щедрост
безсрамно раздава
желания
и мисли
за грях
и никой не пита...
ухае
на нежност
нощта...
някой отпива
любов
от извора
жадно
без свян,
а ромонът
чист
отнася
някъде в мрака
шепот
от страх...
нежни
мисли
кротко полъхват
с дъх
на жена...
спряло
е лятото
пак
във смокинята
скрито
в топли
женски бедра...