автор: niveana

Жена на степния вятър,
пожари в мене препускат,
разпятия ме изгарят
на клада от безумства.
И разпиляват праха от мисли
с похитително-тъмно презрение.
Дъх не достига.Времето нищи
възможностите за спсение.

Изгревът светна от нищото,
ослепи очите на мрака
и го превърна в огнище,
обречено да ме чака.

Покорен вятърът стихна
в очакване на разплата.

Разпятието се усмихна
с невинността на децата.