Не ме познаваш и не знаеш..........
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.
Как сплитам молитвено пръсти....
Как се събуждам сутрин,
как винаги съм пропускала-
най-романтичното утро.
Как в очите ми вече не грее
нито една, едничка сълза....
Как се опитвах да оцелея-
заключвайки всяка врата
Не ме познаваш и не знаеш....
Как боледувам от щастие...
Днес ти признавам вятърко-
не съм фея - просто жена съм!