Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: migolf
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 652
ХуЛитери: 8
Всичко: 660

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: diogen
:: kameja
:: migolf
:: Marisiema
:: pavlinag
:: pastirka
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСълзите ми Божествени сте Вие :)))
раздел: Други ...
автор: miglena

Сълзите ни приближавали
до боговете...

Сълзи не проливах когато погребваха брат ми...
Имаше там една леля, дошла уж да съпреживява,
а се прехласна по черния шал на мама, траурния,
за сина й 24-годишен, преминал в отвъдното ...
от любов и за любов, сърцето му не издържа.
Взриви се.
Та тази леля, след като опипа завесите с "тц-тц-тц",
потупа мебелите с "аууу" и не можа да обходи
с един поглед хола, твърде обширен за взора й,
успя да надскочи себе си с: "Яяя, какъв хубав шал"...
Оттогава, злобата и завистта изчезнаха за мен...
Оставих ги на другите хора... живеещи като безсмъртни....
А аз не съм богиня и знам, че скоро ще умра, затова
живея като смъртна и съм се врекла на красивото... и на
божествената обич...

Сълзи проливам, когато се сблъсквам с тъгата и мъката
на любовта: несподелената, разделената, несбъднатата...
Брат ми умря от любов, аз живея от и за любовта, и заради него.
Разнищвам на късчета сърцето си, за да знам как се обича
с искреност и всеотдайност, без егоизъм и без "надиграване".
Най-красивата гледка за мен са влюбените по парковете,
как се гледат, виждайки неродените си мечти и деца, ахххх...
как преплитат ръце, сякаш се вричат на неразделност, весели,
прехласнати един от друг, свят за себе си, изпълнен с обич,
небето е кацнало на нейното рамо, облаче потупва неговото,
смях и сълзи се смесват... от неземно щастие, че са заедно,
и вещите нямат значение, бордюрът е достатъчно уютен,
защото тя е седнала... в скута му, бирата е във тревата,
кой мисли за подредбата на хола... И на това му идва времето,
но това ще е ...утре... Едно утре, което за брат ми така и не настъпи.

Сълзи в очите на феичката в мен няма. Благодаря ти ANG,
че видя света през моя поглед и ме защити с вълшебността си.
Благодаря ти sapfir за стиха "Очи в очи", на който тук отговарям.
Благодаря ти ufff за приказните пожелания: ще запомня завинаги
посланието ти "Когато настигнат ни злобни стрели - се сблъскват
с целувки въздушни"! Наистина, както казваш: "Когато раздаваш
обич, тя ти се връща под някаква форма". Твоето "благодаря ти
за обичливостта" ми дава цялата сила на Вселената да продължавам
да бъда себе си, словоприказна, вярваща в Ерос, макар и Танатос
да е моята неотменна сянка... Благодаря и на теб Nika за очите
на реалността! Разбира се, че животът през екрана не е реален... но
за мен е ИСТИНСКИЯ МИ ЖИВОТ. Аз друг живот нямам. Избор.
Моята съдба е такава, по мое собствено съзнателно желание...

Да претворявам словата си в начина ми на отношения с хората и
да описвам със думи, доколкото мога, преживяванията: това е
МОЯТ НАЧИН на ЖИВОТ. Търсех във книгите какъв е смисъла на
мимолетното ни земно съществуване, след като видях как за миг
брат ми премина в отвъдното... Последният "реален" спомен от него
е как погалих ръката му, а тя бе... топла, от ласките на съпругата му...
Очите му стъклени зад клепачите затворени, той - вече отвъд, а
ръката му... сякаш жива... Оттогава знам за магическата сила
и на обичта, и на ръката... Затова те научих на "магия", любов моя:
Погледни петте пръста на ръката си, и там ще прочетеш всичко,
което искам да знаеш! Палец - БЛАГОДАРЯ, Показалец - ТИ,
Третото е ЧЕ, Безименното пръсче съм аз - МЕ, и Малкото е тук
най-голямото - ОБИЧАШ :))) Само любовта има смъсъл за мен и
тази вяра е жива, понякога вместо мен, във фейските ми приказки.

Сълзите ми щастливи, когато любовта е споделена, са божествени!
Така е! И на теб Pyga благодаря с целувки - за сърцето на тигрица,
с което ме защитаваш. Сълзите ми са диамантена роса dara33
и слънцето изгрява дори в полунощ, когато споделяме приказността.
Сълзите ми са вдъхновение, когато merian усеща как се движа
уверено и без страх по ръба между сънищата и действителността.
Сълзите ми са молитва, когато с очите на URAGANNN и OGNENATA
виждам Бога... Как бих могла на всички вас, да благодаря?!?
Може би - като ви кажа, че вие и вашите слова сте ... моя живот,
виртуален, да, така както има Платонически отношения, така, както
всеки от вас се пита какво е Душа, така, както допира на плътта е
само врата към всички безплътни измерения...
Моята врата пък е въображението ми.
И екрана :)))
ОБИЧ!!!


Публикувано от BlackCat на 17.07.2004 @ 12:10:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   miglena

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.42
Оценки: 14


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 17:41:38 часа

добави твой текст
"Сълзите ми Божествени сте Вие :)))" | Вход | 10 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от BlackCat на 17.07.2004 @ 12:15:17
(Профил | Изпрати бележка)
Дано са повече хората като теб, Миглена! Този свят се нуждае от много Любов. С пълни шепи да раздаваш, пак ще има нуждаещи се от нея. Но човек става по-богат в своето раздаване!
Съжалявам за брат ти...

Колкото до виртуалния свят и живот - той може да бъде много по-изживян от т. нар. реален свят. Реално е там, където сме, където ни има, където чувстваме, където... Реални сме.
Много, много любов ти желая! :)


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от Merian на 17.07.2004 @ 12:24:47
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
Mila, mila Meg.... Hvarliam ti most, gotov za tanc:)... i pateka vaobrajenie i ot men:)...i dobaviam oshte edna kapka v okeana ot lubov, kojto se pliska v tebe.
S mnogo obi4!:)))


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от sapfir (fir@.abv.bg) на 17.07.2004 @ 12:38:38
(Профил | Изпрати бележка)
Мег :)))) казвала ли съм ти, че си прекрасен човек и че те обичам!
Сълзите :)))) хората, които ме познават биха се учудили много на този стих.
Радвам се, че те има, остани си такава истинска и вълшебна! :)Р


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 17.07.2004 @ 12:38:58
(Профил | Изпрати бележка)
Меги, благодаря ти! Докосването до теб е награда за мен! С обич!


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от Ufff на 17.07.2004 @ 12:45:23
(Профил | Изпрати бележка)
Не знам какво да кажа,Мег!
Стана ми обичливо!


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от Marta (marta@all.bg) на 17.07.2004 @ 12:58:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Ako znae6 kolko blizka te po4uvstvah sega.
Taka e, moge bi za6toto, skrybta naj- mnogo sbligava.
Obi4 ti gelaq, Meg, takava, koqto da vzrizqva, da syzdade svqt spodelen naqve. Zaslugava6.


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от URAGANNNN (detronator@centrum.cz) на 17.07.2004 @ 13:07:04
(Профил | Изпрати бележка) http://www.uragannnn.blog.bg
I az blagodarq:))))))))))
s pojelanie virtualnostta na monitora ti i negovata toplina da se prevurne v realnostta na topul dom i pak de se vurne 4rez monitora kum nas vsi4ki za da se radvame s teb:)))))))))))))))))


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от dara33 на 17.07.2004 @ 13:50:33
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Сълзите ни приближавали
до боговете...


Сълзите ми щастливи, когато любовта е споделена, са божествени!

O, Megi nie ti blagodarima za obi4ta!

obi4am te )


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от Silver Wolfess на 17.07.2004 @ 20:32:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Мила, нямам подходящи думи...
Само осъзнаването, че сме временни и смъртни могат да освободят сърцето ни от ненужни суети да го изпълнят с обич... Огромна чиста обич. При теб се е получило... Платила си цена за това. Всички плащаме.
Целувки!


Re: Сълзите ми Божествени сте Вие :)))
от beche на 24.07.2004 @ 05:01:00
(Профил | Изпрати бележка)
наистина когато гледаш ковчег на близък отишъл си ненавреме
толкова различни чувства те връхлитат и толкова много виждаш и чуваш в този момент, че се чудиш откъде идва това
ти поне си намерила отвогора за същността
аз още се питам струва ли си същността, щом друг решава в крайна сметка