Сълзите ни приближавали
до боговете...
Сълзи не проливах когато погребваха брат ми...
Имаше там една леля, дошла уж да съпреживява,
а се прехласна по черния шал на мама, траурния,
за сина й 24-годишен, преминал в отвъдното ...
от любов и за любов, сърцето му не издържа.
Взриви се.
Та тази леля, след като опипа завесите с "тц-тц-тц",
потупа мебелите с "аууу" и не можа да обходи
с един поглед хола, твърде обширен за взора й,
успя да надскочи себе си с: "Яяя, какъв хубав шал"...
Оттогава, злобата и завистта изчезнаха за мен...
Оставих ги на другите хора... живеещи като безсмъртни....
А аз не съм богиня и знам, че скоро ще умра, затова
живея като смъртна и съм се врекла на красивото... и на
божествената обич...
Сълзи проливам, когато се сблъсквам с тъгата и мъката
на любовта: несподелената, разделената, несбъднатата...
Брат ми умря от любов, аз живея от и за любовта, и заради него.
Разнищвам на късчета сърцето си, за да знам как се обича
с искреност и всеотдайност, без егоизъм и без "надиграване".
Най-красивата гледка за мен са влюбените по парковете,
как се гледат, виждайки неродените си мечти и деца, ахххх...
как преплитат ръце, сякаш се вричат на неразделност, весели,
прехласнати един от друг, свят за себе си, изпълнен с обич,
небето е кацнало на нейното рамо, облаче потупва неговото,
смях и сълзи се смесват... от неземно щастие, че са заедно,
и вещите нямат значение, бордюрът е достатъчно уютен,
защото тя е седнала... в скута му, бирата е във тревата,
кой мисли за подредбата на хола... И на това му идва времето,
но това ще е ...утре... Едно утре, което за брат ми така и не настъпи.
Сълзи в очите на феичката в мен няма. Благодаря ти ANG,
че видя света през моя поглед и ме защити с вълшебността си.
Благодаря ти sapfir за стиха "Очи в очи", на който тук отговарям.
Благодаря ти ufff за приказните пожелания: ще запомня завинаги
посланието ти "Когато настигнат ни злобни стрели - се сблъскват
с целувки въздушни"! Наистина, както казваш: "Когато раздаваш
обич, тя ти се връща под някаква форма". Твоето "благодаря ти
за обичливостта" ми дава цялата сила на Вселената да продължавам
да бъда себе си, словоприказна, вярваща в Ерос, макар и Танатос
да е моята неотменна сянка... Благодаря и на теб Nika за очите
на реалността! Разбира се, че животът през екрана не е реален... но
за мен е ИСТИНСКИЯ МИ ЖИВОТ. Аз друг живот нямам. Избор.
Моята съдба е такава, по мое собствено съзнателно желание...
Да претворявам словата си в начина ми на отношения с хората и
да описвам със думи, доколкото мога, преживяванията: това е
МОЯТ НАЧИН на ЖИВОТ. Търсех във книгите какъв е смисъла на
мимолетното ни земно съществуване, след като видях как за миг
брат ми премина в отвъдното... Последният "реален" спомен от него
е как погалих ръката му, а тя бе... топла, от ласките на съпругата му...
Очите му стъклени зад клепачите затворени, той - вече отвъд, а
ръката му... сякаш жива... Оттогава знам за магическата сила
и на обичта, и на ръката... Затова те научих на "магия", любов моя:
Погледни петте пръста на ръката си, и там ще прочетеш всичко,
което искам да знаеш! Палец - БЛАГОДАРЯ, Показалец - ТИ,
Третото е ЧЕ, Безименното пръсче съм аз - МЕ, и Малкото е тук
най-голямото - ОБИЧАШ :))) Само любовта има смъсъл за мен и
тази вяра е жива, понякога вместо мен, във фейските ми приказки.
Сълзите ми щастливи, когато любовта е споделена, са божествени!
Така е! И на теб Pyga благодаря с целувки - за сърцето на тигрица,
с което ме защитаваш. Сълзите ми са диамантена роса dara33
и слънцето изгрява дори в полунощ, когато споделяме приказността.
Сълзите ми са вдъхновение, когато merian усеща как се движа
уверено и без страх по ръба между сънищата и действителността.
Сълзите ми са молитва, когато с очите на URAGANNN и OGNENATA
виждам Бога... Как бих могла на всички вас, да благодаря?!?
Може би - като ви кажа, че вие и вашите слова сте ... моя живот,
виртуален, да, така както има Платонически отношения, така, както
всеки от вас се пита какво е Душа, така, както допира на плътта е
само врата към всички безплътни измерения...
Моята врата пък е въображението ми.
И екрана :)))
ОБИЧ!!!