Дълго време вървях през пустини
и лице не топих във вода
и по пясъка странни гадини
пропълзяваха с тънка следа...
Мараня ми плетеше въжета
и ме люшкаше в огнен хамак
долина пред оюите ми зейна
с хоризонти от пясъчна паст...
И безводна заспах на земята
и доплува до мене - змия
с райска ябълка хладна в устата
и със път към планинска вода...
Маранята затрепка- "Бори се!"
А, змията зашепна - "Вода-а-а!"
и по пясъка с тяло изписа
свойто старо писмо за света...
И, надвеси над мен пелерина
и ми даде библейска храна
и разбрах, че дори и в градина
няма рай, ако гние плода
Тази ябълка- толкова вкусна
развълнуба самото небе!
Господ, гневно със гръм ме погледна
и изля върху мен... дъждове...