автор: Pobeditel

Утрото изгрява с поток от светлина,
с топлината жива на твоите очи.
От вчера по-влюбени ще сме сега,
на обичта са рожби нашите души.

Белязан всеки ден е от съдбата
с огнения знак на една любов.
Царицата си вечна сред цветята,
за розата на всичко съм готов.

Водопадно, буйно ме обичаш,
давиш ме и с порив ме спасяваш.
На звезда небесна ти приличаш,
за мене всяка нощ изгряваш.

Сред пламъци на чувства силни
сърцата ни са нежни струни.
като страстен блус с ласки обилни,
проникващи във вечността думи.

Ще повтаряме песента с припева -
вяра в обичта, слънчева надежда.
Любов красива като изгрева,
която в небето на радостта отвежда.