автор: hristam

Не си падам особено по хора, дето си врат носа във всичко и имат мнение по всички въпроси. И то мнение, на което абсолютно не трябва да се противоречи, защото в същото време са много чувствителни и тънко обидни.
Точно от този тип е гаджето на приятелката ми. Имах впечатлението, че и в най-интимните моменти, когато тя му засвидетелства голямата си любов, той е способен да я зареже, за да не изтърве някоя клюка, върху която после да направи своя винаги безкрайно компетентен и нетърпящ възражение коментар.
Не казвам, че това ме дразнеше. По-правилно щеше да бъде ако кажа, че ме вбесяваше, и понеже обикновено съм твърде директна, казвах му го открито.
- Не виждам нищо лошо в това човек да е в течение на нещата около себе си, и да показва съпричастност – отговаряше ми в типичния за него високопарен стил и ме поглеждаше пренебрежително. Боже, коя бях аз, да не забележа неговата огромна начетеност и компетентност? Не си бях и мислила, че е възможно някой да има толкова високо мнение за себе си, при това без грам покритие.
- Аха. В течение, значи – подхвърлям с неприкрита ирония – А дали е възможно някога да ти мине през ума, че не винаги е добре да натрапваш мнението си? А да го задържиш за себе си, примерно, особено когато никой не ти го иска. За да не става течение...
Понякога съм много остроумна, или поне опитвам, което в повечето случаи се приема добре. Освен в случаи, когато не го разбират, или не им отърва. А в този случай без съмнение и двете.
Както и да е, често се случва и той, и приятелката ми да ми се цупят. Работата е там, обаче, че на мен човек не може да ми се сърди дълго, защото все гледам да обърна нещата на майтап, ако и понякога да не ми се получава смешката. Но важното е, че проявявам желание да замажа положението, ако видя вкиснати физиономии наоколо, и понеже съм си сладурана, обикновено номерът минава.
Още в началото на връзката им, щом го усетих що за стока е, се опитах деликатно да й намекна , че би било чудесно, ако му повлияе и той посмекчи малко тези дразнещи черти от характера си. С времето обаче разбрах, че тя изобщо не е в състояние да го промени, и все повече се убеждавах, че за нея е по-добре да скъсат. Беше започнала да се променя, той я потискаше, а тя дори не си даваше сметка за това – съвсем си беше загубила ума по него. Ясно е, че в една връзка винаги единия обича повече, по-всеотдаен е, по-склонен към компромиси, жертви, и всякакви такива дребнички лишения, които вместо да го ощетяват и да му показват, че си е загубил ума, го карат да се чувства истински щастливец и най-големият късметлия, задето някой му се е качил на главата.
Точно това се отнася с пълна сила за приятелката ми – приемаше всичките му недостатъци като манна небесна, а аз една дума да й кажех, сърдеше се и изобщо не искаше да ме слуша.
- Виж, не знам ти какво мислиш – в изблик на откровеност й казвах аз – но нима наистина смяташ за редно гаджето ти да е наясно дори със закъснението на месечния ми цикъл, и да подхвърля по този повод шегички с типичното за него съмнително остроумие?
- Аз не съм му казвала нищо – невинно казва тя – Най-вероятно е чул когато си говорехме миналата седмица...
- Ахааа – вдигнах назидателно пръст срещу нея – именно това имам пред вид! Той някак все успява да чуе, и да се намеси във всяка информация, дори и тя изобщо да не е за неговите уши! Каква деликатност само, честно ти казвам, аз това изобщо не го разбирам. Къде си ти в тази връзка, имаш ли мнение за нещо изобщо? То бива любов, ама той сигурно има предпочитания и относно ролките ти за коса! Ето за тези не може да не ти е казвал, например, че съсипват косъма!
Нямах предвид буквално това, казах го по-скоро в преносен смисъл, като пример за неговото обсебващо влияние върху нея, но за мое изумление тя погледна гузно встрани, само миг преди да заеме обичайното си в такива случаи, сърдито изражение. Какво ли изобщо се чудих, от него всичко можеше да се очаква!
- Добре, де – смънка тя – и аз не съм във възторг, че постоянно ми прави забележки, но кажи ми, кой е идеален? Лесно ти е на теб – с мъж като твоя колко му е да даваш съвети – като писано яйце те гледа, обожава те, глези те...а аз...Разбираш ли, и аз имам нужда от някого до себе си, вече не съм толкова млада, нали?!
Погледна ме сърдито, и с някакво ожесточение добави:
- Много важно, че бил на всяка манджа мерудия! Това да му е кусурът!
Нямах вече нито сили, нито желание, пък и не виждах смисъл да й говоря колко неприятности може да донесе подобно обвързване само заради идеята да има мъж до себе си. Но на фона на все по-нарастващия брой омъжени приятелки, тя явно се чувстваше потисната при мисълта, че може да остане стара мома, и беше готова на всякакви жертви, за да го предотврати.
Това ме накара да поохладнея към нея, не можех да толерирам подобно отношение, и всъщност все не ми се вярваше, че е способна да стигне до там да пренебрегне себе си, за да се впусне в подобна самоубийствена връзка. Ако бях малко по-лицемерна и не ми пукаше за нея, вероятно отношенията ни щяха да си останат непроменени, но аз винаги съм била искрена и пряма, особено към хората, на които държа. И въпреки, че усещах как моето отношение все повече задълбочава пропастта помежду ни, не можех да го променя, но и не губех желание да й помогна с цената на всичко.
Няколко дни по-късно ги очаквах на вечеря в къщи, все още поддържахме добри отношения, в името на дългогодишното ни приятелство. Избрах много внимателно момента, когато обсъждаха кой филм да гледаме след вечеря, и се заех с мисията си. Бях толкова очевидно задълбочена в тайното си занимание, че нямаше начин той да пропусне това.
„Скъпа моя – пишеше в писмото, което четях дискретно прикрита от масата – обожавам те, и ми е трудно да го крия повече. Искам да го изкрещя на целия свят, особено след тази вълшебна нощ, която прекарахме заедно миналата седмица. Знам, че и ти споделяш моите чувства – не е нужно да го казваш, вместо теб го казаха очите ти, устните ти, тялото ти говореше вместо теб. Знам, че сега си с него, но сама си даваш все по-ясна сметка, че този надут фукльо само трови живота ти. Достатъчно си ми споделяла, за да знам що за досадник е, и че прекрасна жена като теб заслужава нещо много повече – един истински влюбен в теб мъж, а не самовлюбен нещастник като него. Не забравяй – обичам те, любов моя, и те очаквам с цялото си сърце!”
- Охо, виж ти! – чух зад гърба си точно както очаквах, ликуващото гласче на приятелят й – Любовно писъмце, браво! Да не повярваш просто...
- Да, да, и аз съм изненадана, при това много – ухилих се широко и го подадох на нищо не подозиращата ми дружка - Изпадна от чантата ти, докато си търсеше носните кърпички. Извини ме, не знаех, че е...толкова лично! Моите поздравления!