автор: foolish

Привършвах втория контейнер.Струпах на куп картоните и другите неща,които бях извадил и смятах,че ще ми свършат някаква работа.Вече щях да се прехвърля на следващия,когато, към последния се присламчи слаб,възрастен мъж.Бе среден на ръст,с почти побеляла коса..Ядосах се,понеже нахълта в моя район,а това бяха кофите,в които обикновенно намирах най-интересните си и ценни находки.Възрастта,както и нещо в изражението на лицето му ме възспря да го прагоня с тоягата,както бих постъпил с всеки друг на неговото място
.Напомняше ми за дядо,какъвто го помнех от детските си години,когато ме люлееше на коляното си,а аз си играех с дългите му засукани мустаци,с които се гордееше.
Започнах да разравям с тояжката боклука в съседната кофа,като току поглеждах към него.Прецених,че е по-възрастен от мен с около тридесет-тридесет и пет години.Не се бе бръснал близо седмица.Нямаше мустаци,но въпреки това много приличаше на дядо.Носеше поизносен кафяв костюм,който му бе малко широк,но на дължина му стоеше добре.Притеснен от погледа ми,той извади само един-два кашона,привърза ги и вече се канеше да си тръгва,когато,не зная защо го заговорих.Бях единак,чувствах се добре сам и нямах нужда от някого до себе си.Не обичах да се съобразявам с никого въпреки,че през зимата,когато се разболеех,нямаше кой да ми подаде чаша вода.
Приближих се към него с най-добри намерения,но той се уплаши и предложи да ми даде събраните от контейнера картони.Тогава си дадох сметка,че с външния си вид бих стреснал всеки.Дългата черна коса и брадата ми не бяха виждали топла вода и сапун от много време и се бяха спластили.Често,както си вървях,нарамил торбата,облечен в дрипавите си парцали,чувах как майки плашат непослушните си деца с мен..
Така срещнах професора.Започнахме да обикаляме заедно кофите,а когато времето охладня,се премести при мен,понеже спеше където намери - под някой мост,на някоя пейка в градинките,или във входовете,а аз живеех в една бърлога в периферията на подземните скривалища.В едно от помещенията имаше огромни тръби с гореща вода и винаги бе много топло,затова през лятото затварях този отсек с голямата метална врата,която го отделяше от останалите помещения.До мястото се стигаше по канализационните шахти и беше трудно да се открие от случаен човек.Единственото неудобство бе тъмнината.Свещите не вършеха добра работа,пък и съществуваше вероятност да се подпали хартията,която бях складирал за през зимата,и в очакване на по-високи цени.
Професорът е голяма работа,умна глава.На времето преподавал в университета.Обясни какво може да направи с един-два акумулатора и аз една вечер влязох в един гараж и отмъкнах три.Голям зор видях,докато ги пренеса,толкова бяха тежки.С тях осветихме "жилището".Поставихме и огледало.Прекарахме топла и студена вода с помощта на маркучи от тръбите и пригодихме стар смесител и душ към тях,след което ме подстрига.Вече можехме да се къпем и бръснем.
По цял ден обикаляхме района,а когато ми се удадеше,крадях разни неща,но той все ми се караше.Една част от събраните картони и железа носехме във "Вторични суровини",а останалото прибирахме долу,в скривалището.Така през зимата нямаше да се налага да излизаме всеки ден.Вечер,след като се прибирахме вечеряхме,след което пиехме по една-две бири,а той разказваше безкрайните си истории.
Няколко пъти го питах как е станало така,че на стари години е останал без покрив над главата си,но той само въздишаше и се затваряше в себе си.
Силно се привързах към него.Прекарвахме цялото време заедно,с изключение на неделята,когато излизаше някъде.Ставаше сутринта рано,бръснеше се,къпеше се и обличаше един сив костюм,койно през останалото време стоеше опакован в найлонов чувал.Този костюм донесе след едно такова изчезване.Любопитен бях да разбера къде отива,но не пожела да сподели с мен.Всяка вечер,след като си легнехме,си запидваше нещо в една тетрадка на светлината на лампата до главата си,на не се разделяше с нея.Носеше я винаги със себе си.Веднъж,докато се приготвяше,за да излезе отново,тетрадката падна встрани без да забележи и тръгна без нея.Когато останах сам,дълга я държах в ръце,колебаейки се дали да я отворя,но любопитството ми надделя.
Синът му,който е с две години по-възрастен от мен,след,след като завършил висшето си образование през 1984г.,го изпратили на специализация в Германия,където се запознал с бъдещага си съпруга - рускиня."И това ако е късмет - мина ми през ума - да идеш в Германия и да си доведеш рускиня!"Искала да се установи там,но след като не успяла да уреди този въпрос,хванала под ръка сина му и скоро го завела в гражданското,понеже преценила,че тук ще живее по-добре,отколкото в бившия Съветски съюз.Заживели при професора и жена му.След няколко месеца им се родил син,към когото бабата и дядото силно се привързали.В тетрадката пишеше,че не е обичал толкова дори сина си.
Работата на сина била такава,че често се налагало да пътува и отсъства л по няколко дни от дома си.Рускенята също ходела на работа и с отглеждането на детето се заели старите.Бабата се грижела за домакинството и със здрава ръка поддържала реда в къщата,но се разболяла тежко и скоро починала.От този момент за професора настъпили трудни дни.По време на отсъствията на мъжа си,снахата започнала да кани най-различни хора.Представяла ги като свои колеги и завихряли шумни купони,които продължавали до късно през нощта.Професорът,възпитан и интелигентен човек, я заплашил,че ще разкаже нвсичко на сина си,но не преценил какъв човек има насреща .Рускинята започнала да се оплаква на мъжа си,че откакто станал вдовец,свекър й започнал да я закача и пощипва по ъглите,влизал гол при нея нощно време и куп такива неща.Отношетията в семейството се обтегнали.Синът спрял да пътува и нещата се уталожили,но скоро започнали да го притискат да им прехвърли тристайния апартамент.Той се опъвал,но го заплашили,че ще го напуснат и няма да го погледнат повече,нито пък ще му разрешават да вижда внука си.Това се повтаряло всяка вечер и накрая професорът отстъпил,вярвайки, че синът му няма да допусне да остане на улицата.След като уредили прехвърлянето на жилището - на младото семейство и внука по една идеална част,както настоявал сина, явно под влиянието на жена си,известно време живеели спокойно,а снахата била любезна и внимателна към него.Когато синът започнал да пътува отново,купоните се подновили,дразгите също.Рускинята наново започнала да се жалва от "Сексуалните мераци" на свекъра си,обвинила го,че я е изнасилил,но не се оплакала в полицията за да не стават скандали и да не се излагат пред съседите.Синът се нахвърлил с юмруци срещу баща си и го изгонил.Професорът си тръгнал дълбоко огорчен,но след няколко дни го причакал когато отива на работа и му разказал какво става в негово отсъствие.Синът излязъл в отпуск за няколко дни и обявил че заминава в командировка.Взел един бинокъл и вечерта се качил на покрива на отсрещния блок.Видял как жилището се пълни с гости,които си тръгнали малко след полунощ,но останали двама,с които жена му се "заиграла".Не издържал,влетял в апартамента и пребил жена си.Двамата ,които се стъписали в началото,се съвзели,хванали го и го размазали.На следващия ден,докато се възстановявал от изядения бой,рускинята си извадила медицинско и подала оплакване срещу него в полицията.
След няколко дни размисъл й съобщил,че ще подаде молба за развод и я помолил да си събере багажа е да си тръгне,а тя му сеусмихнала:
- Искаш да се разведем ?Добре! - показала му медицинското и му хвърлила ксерокопие от клаузата за прехвърляне на жилището. - Аз имам свидетели,че ме биеш,системно при това!Ще те изкарам и пияница,ако трябва!..А ти ? Кой,освен скапания ти баща ще те подкрепи !? - усмихнала се отново - но той ти е роднина,така че неговите показания няма да имат кой знае каква стойност.А колкото до съседите,ще направя всичко,което трябва ! Нали разбираш ? - показала му с ръце и уста някои неприлични движения - На всички ще духам,ако трябва,за да ме подкрепят.Във всички случаи разводът ще бъде по твоя вина.Не разчитай на "взаимно съгласие"!,така че - продължила на разваления си български - ако искаш да идеш при баща си на улицата,можеш да го направиш още сега,а ако искаш да седиш тук,ще мълчиш,защото аз ще те изхвърля от жилището,ясно ли ти е?Няма да видиш апартамента докато малкия навърши пълнолетие !Не аз,ти трябва да се плашиш от развод!...
Та сега купоните пак се вихрят,а мъжът й,когато не е в ковандировка,оправя леглото за жена си и любовниците й, и дундурка детето в другата стая.Рускинята подозирала,че се среща с баща си,затова го накарала да го доведеи му разрешила да идва в неделя да вижда внука си и да преглежда,но без да изнася от къщата книги от библиотеката,събирана с много труд през годините,а в замяна му прибирала пенсията.Започнала да разпродава вещите и по ценните му книги.Даба му сивия костюм,с който да ходи там,за да не го виждат мърляв съседите,освобождавайки се от задължението да се среща предваритерно с него,за да се преоблича.За пред съседите съчинили историята,че е на вилата,където на спокойствие да опише в книга трудовете си.
Това е в общи линии неговата история.Професорът осъзнаваше своята и на сина си безпомощност.Разбираше,че е отгледал син мухльо - е,не го бе написал точно така,но смисълът бе горе-долу същият.Много страдаше.И ъза сина,и за себе си,и за жилището,което цял живот бяха изплащали с жена си.
Затворих тетрадката.Чувствах се неловко,но мисля,че така стана по-добре.Обичам го този човек,толкова е добър!
Вечерта,когато се прибра,не пожела да яде,легна с лице към стената и през цялата вечер не проговори.Когато заспа,измъкнах паспорта му и преписах адресната регистрация.На следващата сутрин излязох без да ме усети.Разгледах добре квартала,където живееха сина и снаха му и вечерта,когато си тръгнах,една руса жена остана да "лежи захвърлена в храстите,ограбена и заклана по особено жесток и мъчителен начин" - както пишеше във вестниците на следващия ден.
Сега отново съм с дълга спластена коса,невиждала сапун от дълго време,брадясал.След като ми съобщи неочакваната трагична вест,професорът се върна при сина си.Предложи ми да живея в пригоденото таванско помещение и да изпълнявам задълженията на портиер на входа срещу заплащане,но отказах.Смених "жилището " си,като се погрижих там да не остане никаква следа от мен.Професорът знае само малкото ми име,но едва ли би го споменал,дори да го притиснеха.Всъщност той ме наричаше "Синко" или "Сине".Изгорих част от запасите хартия,за да залича и своята миризма,така че през симата сигурно ще се наложи да излизам и в мразовити дни.Моля се на Бог професорът да не разбере чие е онуй пъклено дело,макар,че се съмнявам.Изключително проницателен е и не може да не му е направило впечатление поведението ми през следващите дни,докато все още бяхме заедно,а има склонност непрекъснато да анализира събитията.
Не съжалявам за нищо.За времето,което прекарахме заедно,се привързах и много държах на него.Имах го като баща.Беше толкова добър и така приличаше на дядо...

09.1995год.
гр.София

********************************************