автор: scenaristbg

От известно време съм изправен пред дилема.
"Да бъдеш или не?" - ей това е проблема.
И макар да се повтарям с Хамлет,
който май не съм го виждал тези дни,
взех, че му натраках памфлет
по и-мейла и натиснах бутона "изпрати".
Хамлете, друже мой,
моля те не се колебай за простотии,
Хамлете, друже мой,
ти си принц, животът ти е бира и ракии.

От известно време, Хамлет не ми изпраща
и-мейли и писма, вече нервите ме хващат.
И макар да съм се скарал с Хамлет,
който май не съм го виждал тези дни,
задето му натраках памфлет,
но той си е виновен, дето с череп говори.

Хамлете, друже мой,
моля те не се колебай за простотии,
Хамлете, друже мой,
ти си принц, животът ти е бира и ракии.

Някой тези дни ми звънна пак по джиесема.
-Приятелят на Халет? Идвай да го вземеш!
И макар да съм се скарал с Хамлет,
разбрах защо не съм го виждал тези дни,
понеже уж натракал съм му памфлет,
са го затворили във стая за обречени души.

Хамлете, друже мой,
моля те не се колебай за простотии,
Хамлете, друже мой,
ти си принц, животът ти е бира и ракии.

И оттам излиза Хамлет, пак със таз дилема.
"Да бъдеш или не", какво решение да взема?
И макар да съм се скарал с Хамлет,
дет не съм го виждал тези дни,
взех, че му изпържих омлет,
и после му казах - наостри уши:

Хамлете, друже мой,
моля те не се колебай за простотии,
Хамлете, друже мой,
ти си принц, животът ти е бира и ракии.