автор: hely

По повод
Това не съм аз на albicia

Писна ми вече
да мрънкам и плача,
проблеми големи
след мене да влача.

Създавам си друго,
лирическо Мене
и тръсвам му всички
големи проблеми.

Така ми е леко
и щракам си с пръсти.
А новото Мене
от ужас се кръсти.

О, виж го горкото
как се е свило,
от грижи въздушни
така е унило.

Повдигам торбата...
и виж ти – балони...
Изпуквам ги всички...
и...стават ... бонбони.

Ти виждаш ли мое,
най-новичко Мене,
как се решават
с кеф
чужди проблеми.