автор: Caniko

Някога, далеч назад във времето, в далечна Япония живеели две жаби. Едната си имала дом в канавка недалеч от Осака, на брега на залива, от който корабите потегляли към Великия океан, докато другата живеела в малко чисто поточе, което се вливало в река Камо - реката, която преминавала през столицата Киото. Поради голямото разстояние между техните домове те никога не са чували нищо една за друга. Но кой знае как, се случило така, че в един и същи момент една и съща идея се родила в главите на двете жаби. Те пожелали да видят малко от големия свят, да видят градове различни от тези, в които са се родили и са живяли до съдбовния ден.
Да опознаеш света! – наистина една чудесна идея. Жабата от Осака решила да посети Киото, където бил дворецът на великия Микадо, а жабата от Киото решила да посети Осака, градът с красивия замък край залива.
И така, в една прекрасна пролетна утрин двете жаби се озовали в двата края на пътя, който свързва Киото и Осака. Пътуването се оказало много по-изморително, отколкото очаквали. Всъщност, те нищо не знаели за пътуванията и пътищата. За голяма тяхна изненада между двата града се издигала планина и те трябвало да я изкачат. Това им отнело много време и усилия, но вярата, че зад този връх пред тях ще се открие един нов свят им давала сили. Покорявайки върха всяка една от тях с изненада открила, че там има друга жаба. Гледали се и недоумявали как е възможно това. Накрая се разговорили и разбрали, че имат една и съща цел – да опознаят и други светове. Това ги накарало да се почувстват по-близки и се спрели за кратка почивка.
`Жалко, че не сме по-високи` – казала жабата от Осака, - ` Бихме могли да видим двата града от тук и да преценим дали си струва да продължим това изморително пътуване.`
`Това е лесно да го направим` – отвърнала жабата от Киото – `Достатъчно е да се изправим на задните си крака, като се подпираме една друга и така ще погледнем към градовете, за които пътуваме.`
Тази идея много се харесала на жабата от Осака и, както била готова да продължи по пътя си, се изправила на задните си крака подпирайки се на раменете на жабата от Киото, която също се била изправила. Изпънали добре телата си и вперили взор напред, колкото далеч могат да гледат. А Бог ги беше дарил с хубави големи очи и добро зрение. Те виждали прекрасно всичко случващо се около техните домове, виждали дори и когато плуват под вода, защото очите им са разположени на гърбовете им. Така, че като се изправили, носове им сочели по посока на техния път, но очите им гледали в обратната посока. Тази малка подробност убягнала от разсъжденията на ентусиазираните пътешественички.
`О, скъпа моя!` – възкликнала жабата от Осака –`Прочутият град Киото е съвсем същия като Осака! Няма смисъл да продъжавам напред. Връщам се у дома.`
`И през ум не ми е минавало, че Осака е точно копие на Киото! Ако знаех, никога нямаше да предприема това пътуване` – възкликнала жабата от Киото и махнала ръцете си от раменете на своята приятелка.
Двете жаби отново били долу на тревата Любезно се сбогували, обърна ли се и поели по обратния път към дома.
До края на живота си те вярвали, че Осака и Киото си приличат като две зърна ориз.
.
Цанка Шишкова
"Японски приказки" - книга 2