автор: enigma_

Целувките ти огнени следи чертаят
по пътя вечен на греховните ни мисли.

Ръцете ти- две стегнати весла ,
по сребърна пътека ме отвеждат до любовния ни пристан.

Очите ти-проблясващи звезди във мрака летен,
зоват и молят се,и подчиняват...

Потъват моите очи във тях и с благослов им се предават!

Прегръдката ти - тих заслон след буря нежна,
приют за мен е и е трон за чувствената моя безметежност!