На Емил
Въпросите, които те настигат,
и спят в походката ти,
и се будят нощем...
Те не престават.
Те са вечно живи -
след теб умират,
уж родени после...
От тях опитваш часове да скриеш -
да не разчепкват мозъка ти стръвно.
Да позабравиш, че не си месия.
Да помечтаеш - и за теб ще съмне!...
Но те са с теб.
И хранят се със дните,
в които с болка си усетил: "Жив съм."
Четеш живели, идващи поети
и ти се иска да не питаш нищо.