Побелявам от зими. Изтънявам от страх,
че невидимо слънце край мен ще премине,
ще изчезне, мъгливо от пластове прах.
Надалеч ще избухне като адска машина.
Някой ще го взиви. Няма да разбера,
че е бивало някога бавното слънце.
Оглушах от гърмежи, ослепях от зари.
Няма да го позная, когато се съмне.