автор: kristi

хх
Красивите ни приказки не са хармани.
Изсипаха се в кладенци от ветрове.
Небето във пръстта задиша учестено
и после ужасено
констатира бременност.
Два облака без свян се преродиха
в изваяни мъже - тракийски воини
и
носейки на свойте рамене светът затлачен,
прибраха във колчана си
плацентата след трудното стерилно раждане,
а любовта зазидаха във гробница.

След мигове полярно съвършенство
над гробницата избуя зелена кръв.

хх
А тази приказка
забърсах я на бара, бейби.
Една измислена бабет пред чашата шери
разказваше я .
И аметистовите и очи – копнеж за ветрове,
потънали в онези кладенци,
докоснали… какво ли… не попитах я…
Но тебе ще те питам, бейби :
Фондю?
Два портокала?
А може би
едно лежерно его?
Два грама шепот?
Оргазъм на море
след булевардните ти случвания?
Вибратор за разкошество
и майнини, които ни убиват?
Обичаш ли?
Светът е низ от обичливи грехове.
И аз съм грях.
И ти си грях.
И избуялата зелена кръв е грях.
Обичаш ли греха, скандална лейди?