автор: neoma

Ноя се беше подпряла на бюрото си и недоумяваше. Не беше в състояние да работи.
През ума й се прехвърляха всички ония неща, изписани за диалога хора-животни, спомняше си как всичко беше поместено в категориите научна фантастика, разкази... литература! Но разкази по действителни случаи нямаше!Дали на някого се беше случвало подобно нещо или беше само творческа фантазия?! На нея й се случваше! Сега! А кой ли би сложил "по действителен случай" на нещо подобно?! Щяха да го пратят в психиатрията! Въпроси, въпроси... Наясно беше с всичко... Наясно беше, че е съвсем добре психически, наясно беше че знае и животните около нея какво си мислят...Ако всички хора знаеха само какви неща си говорят... едва ли светът би бил същия!Таз сутрешния й разговор със лястовичките отново запрепуска из съзнанието й... Бяха си свили гнезда точно над прозореца й и всяка сутрин я будеха с ведрото си чуруликане. Тази сутрин обаче доста й се спеше и се беше увила цялата в одеалото, но... това , което чу я разбуди съвсем бързо... Присмиваха й се на обвивката /одеалото/... Шегуваха се, че единствено хората нямат защитна обвивка - козина, пера... Не можеше да се защити... Какво да им каже... че хората са създадени за рая?!А сега са толкова жалки,мислят единсвено за кожите си! А лястовичките толкова добродушно се шегуваха...! След този разговор обаче Ноя така се беше свила под завивката си, че беше станала по-малка и от окото на котето, което състрадалчески я гледаше през гънките на одеалото...Какво ставаше с нея!? Не можеше да отиде на лекар! Предварително знаеше диагнозата, която ще й сложат! А тя си знаеше най - добре истината... само гдето сега беше малко трудно за свикване... Злополуката! От там започна всичко! Почти месец беше без слух! Беше искински кошмар! Често пъти беше срещала хора с увреждания по улицата, винаги им съчувстваше и помагаше с каквото можеше, но едва сега разбра истинския ужас на който са подложени всички те. Обеща си, че при първия удобен случай ще направи нещо за тия хора, въпреки че едва ли знаеше какво точно... Но непременно трябваше да се направи нещо, непременно!... После си спомни връщането на слуха! Спомни си за всички звуци, които чу в момента! Беше невероятно!Вселената пееше, говореше... Чувстваше ритъма на живота!Отиде в офиса. Едно врабче любопитно я изучаваше от перваза на прозореца. Стана й весело и може би превъзбудена от случилото се му каза :"Да, заповядай, влез"... И врабчето се отзова на бюрото й. После го чу да й казва, че отдавна не я беше виждало... Мислеше, че полудява. То побърза да я успокои, като й каза, че няма нищо лошо да разбира езика на животните! Колко много хора разбират езика на музикака! Не е ли едно и също!Тогава тя му зададе въпрос : "Но и ти ме разбираш!" Врабчето весело изчурулика и изхвръкна през прозореца. "Пак ще се видим!" - изчулулика за сбогом. Ноя погледна нас перваза. Офиса не работеше от две седмици и в ъгъла се беше появила паяжинка, а едно паяче умело плетеше. Посегна да я махне и изтръпна. Щеше да убие едно живо същество...! Взе паячето, пусна го по перваза да си пълзи и избърса паяжината. Но какво се случи на следващия ден! Да, съвсем вярно! Същото това паяче се появи отново на перваза, но стиснало здраво една сламчица, ... не муха! Взе апарата и снима. Беше произведение на изкуството! Този спомен може би я извади от унеса. Трябваше да монтира филма... Закъсняваше! Филма беше по истински случай... Истински! В един истински живот! Остави последната мисъл да се поразходи из съзнанието й. Мисълта за истинската любов... Колко много хора я търсят! А дали истинската любов не е просто спътник в един истински живот! И кой е този истински живот?! Ноя се огледа...