автор: div_i_besen

По кожата бавно се стича роса,
като въглени парят ръцете,
твоята мека червена коса
като огън над рамото свети.

Полагам на шията колие от целувка,
вържа ръцете с колани от страст.
Като цигулката от калъфка
бавно те вадя от дрехите аз.

Гърдите ти тръпнат под моя език,
под моите бедрата ти се вият,
на устните чака неоткъснал се вик,
притворени очите синия си ирис крият.

Да те обвия искам цяла,
да скоча в бездната под скута
и в топлата постеля бяла
вселената пред мене да избухне.