автор: mariq-desislava

Захвърлихме си усмивките
на дъното на душите си
и се развикахме, без да съзираме
отчуждените погледи
Отритнати, недоволни,
в машината малки болтчета бяхме,
но все не се вмествахме където трябва
Бяхме мънички затворници
на дивата, грешна земя
и докосвахме невидими клетки,
скрити, дълбоко в сърцето
Деца на цветята
ще си останем винаги-
пораснали малки деца
с остарели очи,
остарели големи души,
пълни със сълзи
Ничии тела
Ничии очи
Няма да плачем,
дори да умираме
Любовта ще ни спаси