Искам и на Вас да предам,
което музиката ми дава,
как сърцето хлопа
и сякаш полудявам.
Неразделното единство
на краката, cърцето и главата,
усещането странно,
че се нося над земята.
Всичко е възможно -
да ходя по водата.
Изпълнен с увереност знам -
един Бог ми е съдията.
От съня събуждам се
с настръхнала коса.
Къде ли се намирам?
Като герой на Пруст
опознавам пак света.
От тъмното дойдох,
а тук всичко светлина.
И светлината толкоз силна
всичко избледнява.
Чувството отслабва
и полека го забравям,
но остава малък спомен
в моята душа,
който подхранва
вечния, неокротим
стремеж към свобода.