автор: Stasja

“талита куми”
ще кажа
на всички врагове и приятели

ще ме загръщат
восъчните години
с електрически прашни улици

“еффата”
за сбогом на всяка врата
на всяко сърце от захар

ще науча урока на вечността
в борбата
за зрелищата и хляба

не искам възкръсване като лазар
една пустиня вече ме търси
да пораснем заедно
да бъдем вода
в дългото сляпо безмълвие

с кислород по плиткото на кръвта
и озон по-бял от метафора
дъждът ме връща при глината
при пръстта
от която
ме създадоха
някога