автор: nichija

Бледата луна над езеро премина
изпи ноща ми, в мрака се стопи.
Сън, в мираж красив застина
и с огън клепките ми изгори.

В една любов потръпнах нежно,
от полъх топъл на горещи дни,
но само сбрах в ковчеже скрежно,
рой мъниста от пресъхнали сълзи.

Дълбоко в звуците на тишината,
сподавих мъжки сухия си плач…
Очи отворих да подиря светлината,
но не намерих слънце подир здрач…