Във вятърни мелници светът се завърташе,
свистяха по повод копия хвърлени.
Увисна луната по-цяла на хълбок
и слънцето пасна със шлемът си рицарски.
Убивах звездите, крещеше луд камъкът,
завърташе бясно реката кръгът му.
Усилени писъци по изгрев осъмнаха
и житото тихо се стапяше в пясъци.
И тихо напомняше нещо отминало -
по-силно въртяха на камъка бездните.
Конят - препънат мълчеше, не цвилеше,
защото му беше все едно жив ли е.